сряда, 20 юли 2011 г.

На дъжд

– Кажи ми какво си мислиш.
– Не мога.
– Защо?
– Защото нямам нужда да говоря, искам да слушам.
– Какво искаш да чуеш?
– Това, което ти не можеш да ми кажеш.
– Какво пък аз не мога да ти кажа?
– Най-важното.
– Аз мога да кажа всичко, знам всички думи.
– Не. Това, което искам да чуя може да ми го каже само един човек. Тя.
– Омекнал си като лайно на дъжд.
– Млъкни, Дони!
– Успокой се, Уолтър.
– По-спокоен съм от тебе.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Приключихме ли?

Млъкни Дони!
Знаеш ли какво стана? Получих писмо от нея. Не бях получавал писмо от години, Дони, още от Виетнам.
Розов плик, ароматизиран, надписан красиво. Вътре един снежнобял лист.
Тя има страхотен почерк, от всяка буква струи секс и женски феромони. Обаче Дони, прави грешки. Направо не мога да повярвам.
Не, няма да я изпитвам по литература, но защо? Освен това, освен че иска да ме види, друго не разбрах. Не е много и по логиката.
И днес на обяд се видяхме. Нищо не е същото, Дони. Тя гледа през мен, разсейва се, повтарям и по няколко пъти една и съща реплика. Аз пък и броя правописните грешки наум.
От писмото бе, не на живо. Не мога да го забравя.
Какво беше това, Дони? Май се разпиляха романтичните илюзии по вятъра.
Разговарял ли си със студен крем-карамел от хладилника? Усещането е подобно.
Не ми тръгна на добре днес. Картата ми даде някакъв фейл, и не можах да си изтегля мангизи. И така намусен се появих в ресторанта.
Мен, тя си е боядисала косата. В някакъв ужасен червеникав цвят. Какво и е в главата на тая жена? Никога не съм мислел, че толкова млада жена влачи толкова багаж със себе си...
Мисля си за нея... ние реално не се скарахме... в смисъл, явно. Може би не е добра идея да я поставям под карантина за един отказ... така излиза, че съм и обръщал внимание само за да излизаме заедно или тя пак да си повтори „мъжете са еднакви“.
Нищо не разбирам. Приключихме ли?
Добре бе, Дони, какъв ти е проблема... освен пацифизма?

събота, 5 февруари 2011 г.

От уважение

Млъкни Дони!
Пак си говорим. Но не е както преди. Започна да става лицемерна цялата работа.
Не. Не знам. Нямам идея. Просто и двамата премълчаваме по нещо и се получава адски изкуствено. Ужасно е. Или просто това и е нормалното състояние.
О да, вероятно ме цени много. Ами да ми врътне една свирка от уважение, бих и предложил. Предполагам, че е в реда на нещата, ако уважаваш много някой мъж и го смяташ за чудесен човек, да бръкнеш приятелски в панталона му и да си извадиш късметчето.
Не ти бе, Дони, говоря за нея. Да си отметне косата през главата да не и пречи и да действа. Ще приема такова извинение.
Не, Дони, не. Ти луд ли си? Подаръци? За какво точно? За нервите, които ми образува напоследък? Не ме познаваш.
Не съм виждал досега жена да се разтопи от изясняване на отношения. Изясняването на отношения има две цели — или да разбере дали не се е минала, като прави секс със тебе, защото и изневеряваш например или не щеш да се жениш, или пък иска да ти тегли ножа, защото "вече не е същото", "няма я химията" и подобен булшит, който значи че си е намерила някой нов и трябва някак да излезе от ситуацията.
Няма шанс да те усети колко си готин от подарък. Освен ако вече не сте имали вземане-даване на флуиди и има колебания. Тогава подаръкът я успокоява, че е взела правилното решение. Не сте ли спали заедно, ще те смята за импотентен боклук, който и се подмазва с разни дрънкулки.
Освен ако дрънкулките не са от много скъпите, ама аз да ти приличам на милиардер?
След една вечер в леглото започват да си измислят причини защо спят с тебе, а преди това си измислят защо никога няма да си легнат с тебе.
Въпрос на самоуважение. А, нищо лично, предполагам че еволюцията се е погрижила за това.
Добре, защо въобще ме търси? Какво точно иска от мене? Да сме приятели?
Ще обуе ли обувките и ще метне ли няколко топки с мене на боулинга? Ще гледаме ли мача заедно? Очевидно не.
Тогава цялата тая работа с "приятелството" много смърди. Жените не знаят какво е приятелство, Дони, и затова употребяват тая дума както им падне. И за "приятелки", и за "приятели".
Знаеш ли, когато я гледах как ми говори разпалено, как и светеха очите докато разказваше за увлеченията си по театъра, колко харесваше децата и как се изчервяваше, си мислех, че може би това е бъдещата госпожа Собчак. Която ще ми приготвя кафе сутрин и ще ми разтрива слепоочията вечер. Да ти кажа, почти си го бях въобразил. До момента, в който не дойде на срещата. Не дойде и нищо не обясни. И ми говореше глупости по телефона после.
Не я попитах, защото не исках да изглеждам засегнат или прецакан от цялата работа. Но се вбесих, признавам.
Ако е имала причина, имам телефон, който дори може да получава SMS. Да не говоря за останалите начини.
От уважение можеше да направи нещо.
Life does not stop and start at your convenience, you miserable piece of shit!

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Нека гледат децата

Млъкни Дони!
Днес се скарах с нея. Не знам, да го еба, защо. Просто така, за 5 секунди, по-бързо отколкото да си обелиш банан.
Откъде да знам какво и е в главата. Вчера е така, днес иначе, утре по трети начин. Аз да не съм шибан психиатър.
Просто няма високо мнение за себе си, след като е била отсвирена от последния си мъж заради някаква по-млада... и сега вижда какво им е на каките, когато младите принцески с перфектните дупета ги изместват. И откача.
Около мене има такива жени, които съм ги натискал преди 7-8 години и тогава ми обясняваха, че животът бил твърде кратък, за да си лягат с грозни мъже. А сега ми мрънкат, че от свестните мъже съм бил останал само аз свободен. Fиck it, bitсh! Няма го майстора!
Имам пъклен план - ще я наема да ми сменя чаршафите и да ми зарежда нощното шкафче с кондоми, когато младата ми любовница ми идва на гости. Не, нямам такава, но в такива моменти много ми се иска да имам.
Абе никога повече в краката на жена, освен съвсем буквално и само в определени пози.
Не, наистина... за да получи положително отношение от мен, трябва да се ангажира физически, да покаже малко нежност, иначе спазвам дистанция.
Иначе, какъв е смисълът да я забавлявам и то дистанционно през интернет, за да печеля смайлита?! Може ли да заменя хиляда смайлита за една нощ под завивките? Не може? Фак ит, тогава, ще си пускам розовите канали нощем.
Подхранва ме с някоя друга реплика или линк, и какво очаква? Да я забавлявам денонощно като мечка?
Уф, наистина имах добро предчувствие, а то стана както обикновено.
Имах и втори шанс, което не се пада често. Всъщност на мен ми се случи точно веднъж.
Трябваше да я натисна още в претъпканото кафене. Пред изцъклените очи на родители с кресливи дечица и на баби, излезли с най-хубавите си тоалети на кафе.
Явно сега никой не дочаква да попадне на тъмно, изолирано и спокойно място да се натиска. Постмодернизъм, нека децата гледат.
Не, Дони, няма да има трети шанс. Твърде добре познавам този тип жени — твърде жестоки са към себе си при първа възможност. Дреме ми, че ще се осъзнае след време. И какво ще ми каже — „Нищо че си с бастун, ти си единствения нормален мъж наоколо, който е свободен“. А аз да се самозадоволявам ли дотогава? Няма да стане!
Не бе, Дони. Има душа момичето. Лошото е, че май хлопат някакви дъски на тавана.
This is what happens when you fuck a stranger in the ass!

сряда, 2 февруари 2011 г.

Истинските неща

Млъкни, Дони!
Тя е хладна като чай забравен в микровълновата. Не мога да я разбера.
Няма да и звъня пак.
Дони, шамар ти трябва на тебе, все за претенциозното мислиш, нали ти идва от гъза, така де... от душата.
Щом идва от едно от тези две места, значи е истинско!
Цялото порно е подвеждащо. Искаш блондинки в леглото, получаваш вместо това пълнички съ-участнички.
Няма пак да и се обаждам, няма.
Интернет почива, някъде скърца кушетка.
След малко някой ще иде да се изплакне в банята и ще си огледа тялото внимателно в огледалото.
Аз пък ще си поръчам още една бира.
Дони, какво си направил с косата си? От интелектуалец се изисква гол череп или буйна грива, какво е това на главата ти?
ARE YOU READY TO BE FOCKED, MAN?
Майтап, бе, не те смятам за обратен. Просто днес не излизай по заведенията добре облечен. За всеки случай.

вторник, 1 февруари 2011 г.

Типични комбинации

Млъкни, Дони!
Отдавна не сме се виждали, а?
Да, пак тя ми къса нервите, русото питбулче. Помниш ли когато ти се оплаквах, че ме занимава с нейния?
А ти представяш ли си какво ми се случи вчера? Тя ме потърси и ми каза, че и липсвам.
И ходихме да пием кафе.
Виж, влагам целия си интелект, опит и самоконтрол в русия питбул... дано захапе, в преносен смисъл, разбира се.
Е, може да си бия профилактично и една ваксина против бяс.
Присъствието на оня гъз ми пречи на ерекцията. Нямам особена нужда в момента да се самозарадвам... по-късно може би, като си спомня колко мило ми говореше.
Не, не ми говори и за шефката.
Тия пактове, ако станем на 60 и не сме омъжени/оженени, да го направим заедно хич не ги обичам. WTF, man! Това е дъното на лузърията!
Иначе ние сме толкова близки приятели, че може би сме го сключили негласно. На практика тя ми е най-добрият приятел, но това не пречи да е моят кошмар... защото е ултралейм.
Дони, каква гледка има пред мен, седи до някакъв остриган, не, ти не я виждаш. Черни дънки, опънати по най-идеално анатомичните крака и гъз, бяло кожено яке, елече с пухкава яка, зелени очи, абсолютно черна коса на конска опашка... и е в профил!
Напомня ми за М. — във фигурата я бива много, и разговорът ни е на високо ниво — можем да го въртим безкрай из интелектуално-еротични висини, за драмата на съвременната жена между амбицията и природата ѝ.
Ха, Дони, там седнаха други, но пак един остриган, пак дългокрака мадама, пак на същото място! Но са си разменили местата и не знам мадамата как е в лице
Това е клише бе, Дони. Дългите женски крака и късата мъжка коса винаги вървят заедно. Почти като тумбестия женски задник и дългата мъжка коса при нърдовете.
Кривогледа интелектуалка и сисадмин, който предпочита да е герой във виртуалното пространство, вместо да се изправи пред дългобедрените демони на реалността.
И ние с теб не сме перфектни, Дони!
Всъщност, FUCK IT... LET'S GO BOWLING!

сряда, 26 януари 2011 г.

С гол в ръката нож

Млъкни, Дони!
Моето русо питбулче се оказа, не, не лезбийка. По-лошо — работохоличка!
Виждам как кариерата и ме фиксира като гладна акула.
И ако и запреча пътя дори с едно ъгълче на гъзъ си, с моите топли сантименти, ще ми изхруска топките за закуска.
А за обяд ще иска още!
Имам една добра и една лоша новина.
Тя има туитър. Това е лошата. Добрата е, че не пише често в него.
Не ме е видяла, докато се оплаквах от нея. Надявам се.
Ей, човек вече няма къде да се скрие да си каже личните проблеми пред приятели.
Ти си представи уикилийкс да нахълтат сега в сладур или, не знам, кое е модно сега - гепиме?
Ма той светът ще се разтресе повече от всички Асанжовци и Янета взети заедно.
Трябва ми някой афродизиак, който не скапва бъбреците. Власт, например!
Честно да ти кажа, Дони, предпочитам да беше отнесена поетеса с афинитет към дървената бижутерия и индийската мистика.
Лятото какъв идеал видях на улицата, облечена в зелена, ефирна рокля. Личеше си, че е без бельо.
Навсякъде! И от нея струеше арт!
А аз тогава... нагъвах дюнер, щото бях освирепял.
Доколкото я познавам, ме пържи в собствен сос. Чака да и се обадя.
Момент, тя ми се обади току що. Възвисен и смазан съм едновременно. Докато тя си говори с мене по телефона, мистър Чеп някъде зад нея я чака с гол в ръката нож. Не точно нож.
Що за извратена пичка, да ми обяснява, че имала гост, много специален.
Аз да не съм от преоценените?
Освен ако тъпакът не е в банята, да си сапунисва гъза.
Предпочитам да е женен и пъзлив тъпкач, отколкото неженен и пъпчив слагач.
Това, че е пъпчив, няма значение. Нали затова има приказки за жабока, за звяра и за разни принцеси.
Дисни перверзии!
Цункай го, мама, той ще те позлати! След време няма да го забелязваш какъв е урод.
Сега си мечтая големият любовник да се развика на питбула, че я чакал да си говори по телефона с некви, докато той нямал време и е дошъл на крака да и го... и тя да му покаже вратата!
После да си поплаче и... накрая да съзре вихрогонестия красавец в мен!
И разбира се - да съзре моя надървен хуй!
THAT FUCKIN BITCH!