сряда, 20 юли 2011 г.

На дъжд

– Кажи ми какво си мислиш.
– Не мога.
– Защо?
– Защото нямам нужда да говоря, искам да слушам.
– Какво искаш да чуеш?
– Това, което ти не можеш да ми кажеш.
– Какво пък аз не мога да ти кажа?
– Най-важното.
– Аз мога да кажа всичко, знам всички думи.
– Не. Това, което искам да чуя може да ми го каже само един човек. Тя.
– Омекнал си като лайно на дъжд.
– Млъкни, Дони!
– Успокой се, Уолтър.
– По-спокоен съм от тебе.

3 коментара:

Enter the world of pain: