Приключихме ли?

Млъкни Дони!
Знаеш ли какво стана? Получих писмо от нея. Не бях получавал писмо от години, Дони, още от Виетнам.
Розов плик, ароматизиран, надписан красиво. Вътре един снежнобял лист.
Тя има страхотен почерк, от всяка буква струи секс и женски феромони. Обаче Дони, прави грешки. Направо не мога да повярвам.
Не, няма да я изпитвам по литература, но защо? Освен това, освен че иска да ме види, друго не разбрах. Не е много и по логиката.
И днес на обяд се видяхме. Нищо не е същото, Дони. Тя гледа през мен, разсейва се, повтарям и по няколко пъти една и съща реплика. Аз пък и броя правописните грешки наум.
От писмото бе, не на живо. Не мога да го забравя.
Какво беше това, Дони? Май се разпиляха романтичните илюзии по вятъра.
Разговарял ли си със студен крем-карамел от хладилника? Усещането е подобно.
Не ми тръгна на добре днес. Картата ми даде някакъв фейл, и не можах да си изтегля мангизи. И така намусен се появих в ресторанта.
Мен, тя си е боядисала косата. В някакъв ужасен червеникав цвят. Какво и е в главата на тая жена? Никога не съм мислел, че толкова млада жена влачи толкова багаж със себе си...
Мисля си за нея... ние реално не се скарахме... в смисъл, явно. Може би не е добра идея да я поставям под карантина за един отказ... така излиза, че съм и обръщал внимание само за да излизаме заедно или тя пак да си повтори „мъжете са еднакви“.
Нищо не разбирам. Приключихме ли?
Добре бе, Дони, какъв ти е проблема... освен пацифизма?