сряда, 26 януари 2011 г.

С гол в ръката нож

Млъкни, Дони!
Моето русо питбулче се оказа, не, не лезбийка. По-лошо — работохоличка!
Виждам как кариерата и ме фиксира като гладна акула.
И ако и запреча пътя дори с едно ъгълче на гъзъ си, с моите топли сантименти, ще ми изхруска топките за закуска.
А за обяд ще иска още!
Имам една добра и една лоша новина.
Тя има туитър. Това е лошата. Добрата е, че не пише често в него.
Не ме е видяла, докато се оплаквах от нея. Надявам се.
Ей, човек вече няма къде да се скрие да си каже личните проблеми пред приятели.
Ти си представи уикилийкс да нахълтат сега в сладур или, не знам, кое е модно сега - гепиме?
Ма той светът ще се разтресе повече от всички Асанжовци и Янета взети заедно.
Трябва ми някой афродизиак, който не скапва бъбреците. Власт, например!
Честно да ти кажа, Дони, предпочитам да беше отнесена поетеса с афинитет към дървената бижутерия и индийската мистика.
Лятото какъв идеал видях на улицата, облечена в зелена, ефирна рокля. Личеше си, че е без бельо.
Навсякъде! И от нея струеше арт!
А аз тогава... нагъвах дюнер, щото бях освирепял.
Доколкото я познавам, ме пържи в собствен сос. Чака да и се обадя.
Момент, тя ми се обади току що. Възвисен и смазан съм едновременно. Докато тя си говори с мене по телефона, мистър Чеп някъде зад нея я чака с гол в ръката нож. Не точно нож.
Що за извратена пичка, да ми обяснява, че имала гост, много специален.
Аз да не съм от преоценените?
Освен ако тъпакът не е в банята, да си сапунисва гъза.
Предпочитам да е женен и пъзлив тъпкач, отколкото неженен и пъпчив слагач.
Това, че е пъпчив, няма значение. Нали затова има приказки за жабока, за звяра и за разни принцеси.
Дисни перверзии!
Цункай го, мама, той ще те позлати! След време няма да го забелязваш какъв е урод.
Сега си мечтая големият любовник да се развика на питбула, че я чакал да си говори по телефона с некви, докато той нямал време и е дошъл на крака да и го... и тя да му покаже вратата!
После да си поплаче и... накрая да съзре вихрогонестия красавец в мен!
И разбира се - да съзре моя надървен хуй!
THAT FUCKIN BITCH!

Хамбургери за душата

Млъкни, Дони!
Писането замества секса. Виж как ми олекна. Лошото е, че го замества както хамбургера истинската храна.
Сега само ми трябват повече вагинални разочарования, за да има гориво.
Хубаво поне... че ми остана надървения хуй.
Да знаеш - ще ме крепи той! Поне нямам съмнения в ерекцията си.
До следващото дебело прасе.
Ако знаех къде е проблема, нямаше да съм такъв драскач. Щях да имам обикновен подреден живот и да завиждаме на разни драскачи, че са популярни.
Принципно, някъде ни чака изворът на манекенката.
Това е като при леприкона... непрекъснато тича към края на дъгата. Лъжат! Не е, за да намери гърнето със златото, а да стане хомосексуален ирландец.
Дори да имаш най-голямата грозалия за гадже, фактът че си обвързан много ти вдига акциите — "как тя е могла, а аз не" и се завърта колелото.
Питай милиардерите дали са доволни от живота — и веднага ще започнат да се оплакват,
някои дори от дългокраките си жени.
OVER THE LINE!

вторник, 25 януари 2011 г.

Това да не ти е Виетнам!

Млъкни, Дони!
Всички жени имат един и същи хардуер и софтуер... само производителят е различен.
Засега това все още е местна промишленост, но азиатците правят опити.
Някой ден ще продават капсули с идеалната ДНК в комплект с вибратор и VR компютър... а мъжете ще работят в чистотата, не знам... както сега излишното население работи в чистотата.
Тя по сценарий, по най-баналния отработен сценарий тая вечер ми съобщи, че нямало да стане тая седмица с обяда и че причината не била в мен... Добре бе. Как е възможно да винаги сценарият е един и същ?
Ще ме накара да пропиша за надървени хуйове. Какво да правя с моя? Защото и те си искат своето.
Както казваше моят приятел Ал - не виждам защо нещо толкова обикновено което прави шляп-шляп въобще му се обръща такова внимание. Лигаво е, а на нас ни харесват лигавите неща, нищо че се правим на мъже... корави.
Единствената коравост в нас е надървеният хуй!
На бънджитата скачат 5:1 момичета към момчета, а момчетата реват яко. От съвсем малки ги товарят с очаквания че трябва да са tough. А на момиченцата не им дреме и правят през това време акробатика във въздуха.
И още една книга четох някъде, че истинските мъже се възпитавали, а истинските жени се раждали такива... така и на мен ми изглежда.
Ама писна ми да се възпитавам, искам от тортата!
Намери ми някаква свястна трева, защото на мен досега трева не ми е подействала.
Да пъти съм пушил, хем не пуша и ми беше гадно и никакъв ефект.
Това да не ти е Виетнам!